Катастрофалната земетръсна последователност не само отприщи интернационалната съпричасност, но също така инцира безпрецедентна научна кампания. Базирайки се на сеизмоложки, сателитни, геодезични данни, изследователи от цял свят се мобилизираха да се разбере възможно най-скоро какво точно се случи на 6-ти и продължи да се случва в последвалата серия събития. Веднага стана ясно, че катастрофалните разрушения са причинени от големи премествания на блокове от земната кора.
За начало давам цитат от излязлата в Nature работа на Dal Zilio, L., Ampuero, JP.
Двете събития през февруари надминаха очакванията не само по мащаб, но и по отношение на щетите, които нанесоха. Една от причините е дължината на разкъсването. Наблюденията и пред-инструменталните исторически записи показват, че земетресенията в зоната на Източно Анадолския разлом показват вариращи магнитуди, включвайки умерени (Mw 6+) и спорадични големи (Mw 7+) земетресения, които частично или напълно разломяват различни сегменти на Източноанадолската разломна зона.
Дублетът земетресения на 6 февруари 2023 г. обаче разкъса няколко от тези сегменти наведнъж. Знаем, че такива „суперсъбития“ може да са част от суперцикъл, който надхвърля обикновените сеизмични цикли. Supercycles are somewhat linked to the long-term fault memory, where the probability of a large earthquake reflects the accumulated strain rather than elapsed time. Напредъкът в разбирането на суперциклите би бил важен за оценката на сеизмичната опасност, тъй като те могат да помогнат да се обяснят наблюдаваните несъответствия между палеосеизмологията, базирана на модел на деформация, и тези, базирани на геодезични и други набори от данни.
За основното земетресение разкъсването се простира на около 300 км, с премествания на разкъсване на повърхността до 5 m. Вторичният трус с магнитуд 7,6 разломява два клона на Източноанадолската разломна зона – разломите Сургу и Кардак. Въпреки че вторичният трус доведе до по-кратко разкъсване от около 100 km, той доведе до по-големи земни измествания до 7–8 m.
За мащабите на събитието може да се заключи и по този клип:
Neler yaşamışız.. pic.twitter.com/4KqPynmI59
— özlem (@Ozlbyrm) March 24, 2023
Източник: Twitter.
Геофизични данни:
Индикации за сложния характер на руптурите
Позиция на първият публикуван кинематичен модел на трусовете с М>7. Изолиниите показват различните нива на сътресяемост при труса М7.8-М7.9.
- данни от сателити и геодезия
След данните от геофизиците, дойдоха и резултатите от сателитни радарни заснемания.
Принцип на действие на радарното сканиране от сателити. Източник: Geoscience Australia
Анализ на радарни снимки, индикиращи достигащи до 4 m син-сеизмични премествания. Източник: USGS
Тъй като сеизмичната опасност в тази част на Турция е добре известна, района е покрит от гъста мрежа станции, които чрез методите на сателитно-базираната геодезия записват преместванията на земните блокове. Данните потвърждават реализираните големи премествания:
Данни от сателит-базирана геодезия за реализираните син-сеизмични премествания. Източник: Европейско-Средиземноморски сеизмичен център
Анализ на геофизици
Още на 6-ти ставя ясно, че инициращия трус М7.8 е необичаен. Най-малкото бие на очи, че епицентъра не лежи на следата на Източно Анадолската зона. Проф. Eşref Yalçınkaya пише в Twitter:
According to the acceleration records, this earthquake has two sub-ruptirings. One of them is in Northeastern side Maraş region. And the other is in southern side Hatay region.
Това ясно се вижда на показаната по-горе анимация на екипа на Prof. Melgar.
Okuwaki et al. правят анализ и преоценка на трусовете от 6-ти февруари, вкл. преоценяват магнитудата на първия трус и му придават М7.9:
Откриваме, че различно ориентираните, извити и голям на брой разломни сегменти улесняват поредицата от сложни руптури по време на опустошителните земетресения през 2023 г. Земетръса с М 7.9 се иницира по страничен, оперяващ на Източно Анадолската зона разлом.Активирането на този оперяващ разлом стимулира освобождаването на напреженията по главната Източно Анадолската зона. Нашите резултати предполагат, че геометрично сложната мрежа от разломи около района на източника трябва да бъде ключова за развитието на многомащабно каскадно нарастване на разкъсвания и редуващи се посоки на разкъсване.
Multi-scale rupture growth with alternating directions in a complex fault network during the 2023 south-eastern Türkiye and Syria earthquake doublet. Okuwaki et al.
Тяхната кинематична възстановка може да видите тук. Ясно се вижда сложния, наставен характер на първия трус и по-семплата натура на труса М7.5.
Данни от терен
Големите премествания на земните блокове се потвърждават и от извършената от турските колеги работа на терен:
Срязан от разломната линия път. Снимка: Prof. Dr. Sözbilir
Размествания по основната разломна линия. Снимка: Aynur Dikbas, Twitter.
Канавата ми?!
Покрай тези трусове видях и научих много нови неща. Не бях виждал разместена канава, ето и това чудо. Може да се каже, че турските колеги перфектно са избрали позицията на изкопа:
4 months of after our 1st trenching campaign near Gölbaşı, Mw 7.8 #Kahramanmaras EQ occurred and we witnessed an unbelievable geologic event-the 2023 rupture of EAF through going our trench site, just like the prior event. The crosscheck will be quite interesting. Източник: Dr. Gülsen Uçarkuş, Twittter, 13 Feb.https://www.youtube.com/embed/hf2EY43bmD0
Промените не са само свързани с размествания на повърхността, но също така и с активиране на стари и нови свлачища.
Най-впечатляващо е това при Тепехан:https://www.youtube.com/embed/cYquRC3nwEY
Източник: YouTube
Много свлачища са установени в планинските терени около разломните линии:
Източник: Landslide Assessment Team
Разрушена част от свлачище махала в Източна Турция.Източник: Landslide Assessment Team
Клипчето на турските колеги го пуснете на цял екран. Размествания, индуцирани свлачища (LS) и др.:
Surface rupture crossing through mountainous landscape causing some big and unfortunately, sometimes fatal landslides. Eight of our citizens lost their life due to this landslide.
— SLATE-landSLide Assessment TEam (@SLATE_Landslide) March 10, 2023
–#heyelan #deprem #türkiye #kahramanmaras #fatal #earthquake #landslide #turkey pic.twitter.com/jUGj1hamAU
Критични места из Балканите
Според експерти от ЕС: Балканските и средиземноморските страни, както и Турция, са изложени на по-висок риск от земетресения, отколкото много други части на Европа.
Карта на сеизмичния риск, която показва възможната сътресяемост, което се очаква да бъде достигната с 10% вероятност за 50 години. Сините цветове показват зони със сравнително ниска опасност, жълтите до оранжеви цветове показват зони с умерена опасност, а червените цветове показват зони с висока опасност. © SHARE Европейската карта на сеизмичните опасности.
Според позицията, опасните сеизмични зони може да ги поделим на трансгранични и локални, последните са относително малки зони, ограничени на Българска територия. От трансграничните най-висок риск има от зоната Вранча, тъй като там се генерират дълбоки земетръси и от там сътресяемостта се предава на големи разстояния.
Сеизмичната зона Вранча, разположена в подножието на Югоизточните Карпати, освобождава най-голямата сеизмична енергия в континентална Европа. Силни земетресения на дълбочина 80-180 км във Вранча разтърсиха градове и други населени места на разстояние няколкостотин километра от епицентрите на тези събития, причиниха разрушения в Букурещ и бяха усетени в Москва на разстояние повече от 1700 км. Източник: Petrescu et al.
Близо до нас са и сегментите на Северно Анадолската разломна зона от района на Мраморно море. За нея ще има отделно представяне.
За България най-рискови за разположените в нашите предели „собствени“ разломи. Тяхното присъствие е следствие на съвременната тектонска обстановка, която се определя от процесите в Егейския район:
Съвременна тектонска позиция, разломни зони и геодезични данни, показващи съвременните движения на земната кора в ЮЗ България. Източници: Jolivet et al. Jolivet, L., Famin, V., Mehl, C., Parra, T., Aubourg, C., Hébert, R., Philippot, P., Whitney, D.L. and Teyssier, C., 2004. Strain localization during crustal-scale boudinage to form extensional metamorphic domes in the Aegean Sea. Special papers-Geological Society of America, pp.185-210.
Dimitrov, Nikolay, and Radoslav Nakov. 2022. „GPS Results from Long Time Monitoring of Geodynamic Processes in South-Western Bulgaria“ Applied Sciences 12, no. 5: 2682. https://doi.org/10.3390/app12052682
- последиците: директни за България няма, района ще остане нестабилен дълго време с познатата каскада процеси – вторични трусове, свлачища, каменни потоци. Важна последица е и нарасналия интерес в обществото за оценка и подготовка на рисковите природни процеси.
- прогнозите и мерките, които трябва да предприемем: Прогнози не може да се правят, това което трябва да се направи е да се следват международните (ООН, ЕС) и българските нормативни документи. Примерно в Националната Стратегия и Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021-2025 г. (приета с РМС № 865 от 26.11.2020 г.) е записано:Приоритетна област за действие 1: Разбиране на риска от бедствия
Реално по този приоритет не се работи. Вероятно причината за това е липсата на институция, която да работи по въпроса.
В България проблематиката свързана с природните рискове се разработва от много и най-различни институции:
Превенция? Това понятие в БГ познато ли е?
Още един въпрос, свързан с политиката: този с превенцията. У нас по въпроса за намаляване на щетите от наводнения, свлачища и др. почти нищо не се прави, или колкото да се отчита дейност. Защо ли е така? Не е престижно. Министър-председателя няма да отиде да открие направени речни баражи или пътни водостоци; това не е от интерес на широката публика. За съжаление в дългосрочен план НЕ-инвестираните на време пари, данъкоплатеца ги плаща двойно-тройно. 😡