Под купола на северното крило на Софийския университет се намира музей, който хвърля светлина в мрака на далечните геоложки епохи.
Музеят по Палеонтология и Исторична геология е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 10 до 12 и от 13 до 16 часа.
Адрес: 1504 София, бул. Цар Освободител № 15, Софийски университет, Северно крило, ет. 5
Уредник: Светлозар Сеферинов
Тел.: 02 9308 432
E-mail: paleo_museum@gea.uni-sofia.bg
Музеят по палеонтология и исторична геология съхранява в своите колекции повече от 200 000 фосилни екземпляра, скални образци и карти от България и съседните ѝ територии.
Началото на музея е поставено от именития български геолог проф. Георги Златарски с оформянето на първата палеонтоложка колекция, в края на XIX век. За нуждите на учебната програма в началото на XX век се закупуват изключително ценни и богати колекции – сбирката на Кранц, на Александър, т.н. Чешка и Швейцарска колекция. По-късно за развитието на музея особено много допринасят проф. Петър Бакалов и проф. Васил Цанков. Във времето до днес тази значителна (повече от 15 000 образеца) колекция постепенно се попълва с материали, събирани в хода на научно-изследователската дейност на редица преподаватели, специалисти и студенти по геология в Софийския университет. Музеят в сегашния си вид е подреден през 1965 г. непосредствено преди откриването на Карпато-Балканската геологическа асоциация.
Изложбената площ включва две просторни помещения – централно фоайе и музейна зала. Музеят е център за съхранение и експониране на публикуваните още от началото на миналия век в редица специализирани издания микро- и макровкаменелости. Висока научна стойност и национална ценност представляват изложените в него уникални образци (холотипове) от нови за науката видове и родове, установени за първи път от български учени – палеонтолози. Най-ярък пример за това е отлично запазения и рeставриран (повече от 90% автентичен) скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov), който освен уникалността е и впечатляващ с размерите си експонат. Той е представител на семейството на хоботните и е единственият род, който има бивници извити надолу. Намерен е през 1965 г. от учителя по биология от Асеновград Димитър Ковачев заедно с негови ученици до с. Езерово близо до гр. Пловдив. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов в продължение на седем години, като този скелет е най-добре запазеният в света. Размерите му са внушителни – близо 7 m дължина и 4,20 m височина. Счита се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45 г), като е живял преди около 10 млн. год.
В централното фоайе са представени част от установените фосили от гръбначни животни, които са намерени в България. Почти всички екземпляри принадлежат към фосилните бозайници. Колекцията включва бивници, долни и горни челюсти, части от черепи и отделни зъби на различни представители на семейството на слоновете – мамути, мастодонти, ананкуси, зиголофодони и др. Освен тях могат да се видят и различни части от скелетите на древни носорози, жирафи, диви прасета, трипръсти коне, хиени, прилепи и много други. Интересен експонат е почти изцяло запазеният скелет на делфин, намерен в седименти със сарматска възраст край гр. Балчик.
В голямата зала в палеонтоложката експозиция влизат образци от фосилна флора (вкаменени растения), фосилни първаци (фораминифери и други организми с микроскопични размери), фосилни животни (безгръбначни и гръбначни). В тази зала се съхранява най-богатата колекция от фосилни безгръбначни в България – амонити, гастроподи (охлюви), бивалвии (миди), брахиоподи, корали, белемнити, морски таралежи и др.
Освен палеонтоложка част в музея е изложена и богата експозиция, свързана с историчната геология. В музея се съхранява и колекция от геоложки карти на България, която е единствената у нас. В нея могат да се видят геоложки карти още от края на XIX век, като в някои от по-старите карти геоложката информация далеч преминава границите на сегашните контури на страната.
През 1966 г. като филиал на музея по палеонтология и исторична геология при СУ „Св. Климент Охридски” е открит в гр. Елена регионален музей по палеонтология. В него е изложена колекция, представяща фосилното съдържание на долнокредната серия в Северна България.
Дейността на музея е пряко свързана с научно-изследователската работа на специалисти от страната и чужбина. В него се подготвят и подбират учебни колекции от вкаменелости, които обслужват непосредствените нужди на образователната програма и активно подпомагат обучението на студентите от Софийския университет по геология, география, биология, археология, на студентите от Минно-геоложкия университет и учениците от средните училища от цялата страна.