Милонитите са метаморфни S/L тектонити, показващи белези за силни пластични деформации и често критерии за некоаксиална деформация. Термина няма литоложки, а чисто структурен смисъл. Произлиза от гръцкото mill – меля.
Белези за отделяне на милонитите:
(1) редуциран размер на минералните зърна;
(2) добре проявен S/L строеж - милонитна фолиация и линейност;
(3) изразени белези за вътрешнокристална деформация, особено кристалографска предпочитателна ориентировка (LPO) на минерали като калцит и кварц;
(4) наличие на порфирокласти от резистентни включения, които са обтечени от милонитната фолиация;
(5) наличие на обтечени от милонитната фолиация слабо деформирани лещи в различни мащаби (cm-km);
(6) наличие на вътрешнофолиационни гънки и белези за преработка на фолиацията (transposition);
(7) наличие на ножнични гънки; (8) често наблюдавани кинематични индикатори;
(8) ясни разлики в структурите, наблюдавани в плановете XZ и YZ.
Класификации на милонитните скали
По Sibson (1977), която се основава на количеството на матрикса. Основен неин недостатък е трудността да се отделят порфирокластите от матрикса, което е доста условно, особено при висока степен на прекристализация.
• Протомилонити – скали с матрикс от 10 до 50 %;
• Милонити – с матрикс от 50 до 90%;
• Ултрамилонити – с матрикс над 90%.
• бластомилонити – силно деформирани скали с прекристализирали в значителна степен порфирокласти и матрикс;
• филонити – ултрамилонити изградени основно от слюдени минерали;
• ивичести гнайси (stripped gneiss) - гнайси с устойчива финоивичеста структура, породени от действие на процеси на динамо-метаморфна диференцияция;
