• правите линии винаги остават прави.
Това се отнася и за слоевете и пластовете, които търпят компация
и губят порозньостта си.
• паралелните линии остават паралелни и са разтеглени
или свити с еднакви отношения.
• перпендикулярните линии които са паралелни на главните
оси на оси на деформацията остават перпендикулярни, другите - не;
• при деформацията кръговите и елиптичните цилиндри
са трансформирани в елиптични цилиндри;
• сферата става елипсоида елипсода променя ориентировката
и формата си.
Изисквания за прилагането на методите за количествена оценка на деформацията:
- Наличие на деформационни маркери
Деформационния маркер може да се определи като обект използван за количествения
анализ на деформацията. Това са различни структури (гънки, будинаж S / C строеж
и др.), елементи от скалния обем (ооиди, конкреции, фосили, ксенолити) и др.
- Оценка на реоложките контрасти
Използване на първоначално сферични обекти
Ооиди, лапили, редукционни петна
Измерване на линейната деформация /екстензията/
a
– оценка на компресията след разгъване на гънките
b – оценка на вертикалната компресия по неднаквата компакция;
с – оценка на екстензията по будинажни структури
Измерване на срязващата деформация
По ъгловите отношения S - C в пластично деформирани гранитоиди
Други методики
1. Метод на Фрай или метод на най-близкия съсед. В деформирани скали оценка
на крайната деформация може да се получи чрез измерване на разстоянията между
центровете на деформираните обекти (класти, , ооиди и др).
2. Метод Rf-фи. Този метод е приложим за скали притежаващи първоначално елиптични
обекти. Основава се на изчисляване на теоретичното разпределение на крайните
осни отношения и на ориентировката на елипсите
