Огнището е на дълбочина 10 km, което е много плитко земетресение. moment tensor nodal plane ( strike = 277.0°; dip = 78.0° ). Става 6 km SE от гр. Elbistan.
Cross-section of slip distribution. The strike direction is indicated above each fault plane and the hypocenter location is denoted by a star. Slip amplitude is shown in color and the motion direction of the hanging wall relative to the footwall (rake angle) is indicated with arrows. Contours show the rupture initiation time in seconds. Източник: USGS
Проекция на повърхността на изчислената засегната от движения зона. Източник: USGS*
GNSS данни
GNSS станцията EKZ1, е много близо до епицентъра на земетресението Mw7.5. Отчитат приблизително 4 метра (!) син-сейзмично изместване в EKZ1 след земетресението. Източник: Seda Özarpacı
Анализ и моделиране
Temblor имат специална страница за този трус, с акцент на това дали случилия се няколко часа преди трус М 7.8 го е иницирал.
Temblor разработват различни математически/статистически модели, чрез които оценяват и повтаряемостта на земетръсите. Не е ясно как тези резултати са съвместими с данните от палеосеизмологията?
Калкулирани са напреженията предадени в съседните на разлома скални обеми, както и зоните на разломите генерирали труса от М 7.5 (Sürgü and Çardak faults).
Изчислени предадени напрeжения към зоната на разломите Sürgü and Çardak.
С цел да се предскажат последващите афтершоци е направена оценка на областите, които са „натоварени“, т.е. към които има предаване на напрежения.
Изчислени придадени напрежения след двата труса с М>7
Скорости на преместване (slip rate) и повтаряемост
Източноанадолският разлом има скорост от около 10 милиметра годишно – по-малко от половината от скоростта на Северноанадолския разлом и разлома Сан Андреас в Калифорния и приблизително същия като разлома Хейуърд в Калифорния. От 1795 г. Източноанадолският разлом е предизвикал около осем събития с магнитуд 6,7-7,2.
Оценка на повтаряемостта на трусове от този мащаб
Експертите от Temblor считат, че тези оценки са в съответствие с относително краткия исторически запис, както и с ниската скорост на преместване на разлома. По този начин, въпреки че Източноанадолският разлом е по-къс по обща дължина, плъзга се по-бавно и не е имал подобна прогресия на земетресенията през миналия век като Северноанадолския разлом, той все още е способен на много големи земетресения. Прави се извода, че тези събития са редки, но не и невероятни.
Комбинирано представяне на предадените напрежения от двата труса с М>7 и труса с М 6.8 от 2020 г. Трусът от 2020 г е освободил 3% от енергията на труса от М 7.8 и областта която той „натоварва“ е значително по-малка.