/ страница в разразботка /
Още в началото трябва да се отбележи, че инструменталните наблюдения са нищожна извадка от „живота“ на един активен разлом. Дори на схемата историята се простира до 100 000 г., но тя е много по-дълга. Тази дълга история може да се изучи само с геоложки методи. И само по този начин може да имаме поне някаква идея за повтаряемостта на земетръсите и за вероятността кога пак може да има силен трус. Тази информация сеизмолозите няма как да я получат.
Геоложките проучвания на активните зони са многоспектърни: дистанционни методи + тектонска геоморфология, проследяване на терен, профилирания, плитка геофизика и др. Сам човек, дори и малък екип трудно би се справил. Също така това не е евтино начинание.
Само че, тези изследвания не са достатъчни. Нужни са палеосеизмични изследвания, а те са още по-скъпи, защото изискват: 1/ работа на техника за изкопаване на траншея/траншеи; 2/ трудоемко почистване на стените и основата на траншеята; 3/ още по-трудоемко разграфяване и дешифриране на разкриващите се структури; 4/ геохроноложки (най-вече С14) изследвания; 5/ внимателна обработка и анализ на събрания материал.
Макар в България да са разпознати голям брой активни разломи, палеосеизмични изследвания са направени само на: – (1) Чирпанските земетръси от 1928 г. Реализирани са от международен екип, изкопана и анализирана е 1 бр. траншея. (2) Крупнишкия разлом, изследван от френски екип; изкопани и анализирани са 3 бр. траншеи. (3) Южно Ихтиманския разлом, изследван от екип на ГИ-БАН, изкопана и анализирана е 1 бр. траншея. (4) Пернишкото земетресение М 5.6 от 2012 г. (разлом Мещица) изследван от екип на ГИ-БАН, изкопана и анализирана е 1 бр. траншея.
Проучванията (3) и (4) не са достатъчно добре отразени в научните списания. За тях информация има само от кратки абстракти. Преди години бе разкопан и един разлом в южното подножие на Стара планина, но за това изследване дори и абстракт не бе публикуван.
Каква е ситуацията в Турция? Няма да мога да направя пълен анализ, само един пример е достатъчен да покаже колосалното ни изоставане. Duman et al. 2020 публикуват резултатите от палеосеизмичните изследвания на сегменти от Източно Анадолската зона. Направения от тях анализ се базира на резултатите от седем (!) траншеи.
Duman, T.Y., Elmacı, H., Özalp, S., Kürçer, A., Kara, M., Özdemir, E., Yavuzoğlu, A. and Uygun Güldoğan, Ç., 2020. Paleoseismology of the western Sürgü–Misis fault system: east Anatolian Fault, Turkey. Mediterranean Geoscience Reviews, 2(3), pp.411-437.
Национални сеизмични мрежи
Коментар няма да правя, картите сами описват ситуацията. Преди трусовете с М>7 не бях наясно колко сме зле. На този фон самодоволството на колегите от НИИГГ буди недоумение. В по-голям размер фигурата вижте тук.
мащабите на двете карти са еднакви, дебелата черна линия в долния край на изображенията е с дължина 50 km
Янко Герджиков, версия от 23 Февруари